Малко ротвайлерче, на 25 дни, от породисти родители е вече “прежалено” от стопаните си, защото е със запек от три дни и вече е спряло да се храни. Давани са му очистителни и са правени клизми, но без резултат и решават да се направи последен опит да му се помогне.  Майката кърми още осем малки, които са сравнително здрави и игриви, но все пак слаби и немощни за възрастта си.  Често когато малките са повече, между тях се развива силна конкуренция за най-млечните гърди. Това обаче не се удава всеки път дори и за най-силните и затова при всяка възможност малките се стараят да изсучат колкото се може повече и то неритмично. Така в стомаха и червата им постъпват различни по обем порции, по различно време и при борбите, игрите и търкалянията, много лесно стават усуквания или преплитания на стомахчето или червата. На тази възраст тези състояния се откриват късно и често са фатални.  Доведеното малко е добре развито на ръст. От запека коремчето му е силно подуто и болезнено, нещо което е нормално да се очаква, но освен това се установи и уголемяване на черния дроб. Този признак се наблюдава при интоксикациии, още повече, че лигавиците бяха със специфичен жълтеникаво-ръждив отенък, характерен за чернодробните страдания. Вече беше ясно, че не става въпрос само за обикновен запек, понеже тези изменения не се наблюдават за 2-3 дни. Интоксикацията е продължила бавно, допълнително задълбочена от запека, следователно освен него съществува и друг проблем.  При последвалия “разпит” собствениците си “признаха”, че не си спомнят да са обезпаразитявали майката последните 10-12 месеца! Това гарантира наличието на чревни паразити, чиито ларви преминават в малките още през бременността и после чрез млякото!  Ларвите на някои видове глисти завършват развитието си за около две седмици и по-рано, така че новородените много бързо могат да се окажат силно опаразитени. За разлика от по-големите кученца на около 3-4 месеца, при новородените опаразитеността не се манифестира с разтройство, а със запек, следствие на спазмите на червата от дразненето и болката, причинени от паразитите. Токсините, които се отделят от жизнената дейност на глистите и последвалата хиповитаминоза и загуба на протеини водят и до чернодробното увреждане. Предвид крехката възраст, опасността за живота на малкото при тези обстоятелства е реална.  Преди да се обезпаразити е нужно предварително добре да се укрепи организма, за да понесе натоварването. След приложението на противопаразитни средства, проблема със запека също се решава от самосебе си.  Майката и всички малки също се обезпаразитяват.  Обаче риска, който стопаните са поели, живеейки с опаразитено животно, за съжаление си остава за тяхна сметка!                                                                              
                                                            Д-р Живко Желязков, двм


Maтериалите се отпечатват във вестник "" 7 дни Стара Загора""