“Освен чувството за самосъхранение, има ли по-силно от желанието за възпроизвеждане...!?”- говори сякаш сама на себе си колежката до мен. Казаното от нея е по повод на поредния паднал млад котарак-Дидко се казва. Паднал е от седмия етаж и е със спукано небце, сътресение на мозъка, две счупени кости на подрамото, кръвоизливи...Дидко ще живее-оправя се постепенно след лечението и се надяваме да е все по-добре, особено след като не беше вече толкова трудно да убеждаваме стопаните в нуждата от кастрация.  Общото между “летящите котараци” не е това, че са някакъв нов вид летящи котки примерно, а това, че по-голямата част от тях не са кастрирани.  Сега е периодът за разгонване на женските, който продължава понякога до началото на лятото и за затворените мъжкари настава истински ад. Феромоните при котките са едни от най-силните, а и обонянието им никак не отстъпва даже и пред кучешкото, затова котараците са способни от много голямо разстояние да усетят разгонената женска. Тогава започват и акробатиките по парапета на терасата, височината изобщо не е от значение – силата на желанието за възпроизвеждане в такива моменти надделява дори над инстинкта за самосъхранение...Това трудно се осъзнава от много стопани на затворено живеещи котараци и поради може би криворазбрано милосърдие се стига до понякога фатални усложнения.  А..., току-що изпратихме котаракът Гошо – доведе го г-жа Л-н, американска гражданка, временно пребиваваща в България. Преди три месеца госпожата прояви милосърдие и “осинови” Гошо от улицата. Профилактирайки котето, обяснихме на американката, че е наложително освен всичко останало и да кастрираме любимецът й -тук и сега-, като изобщо не се наложи да успокояваме съвестта й или да я убеждаваме в добрите си намерения- тя просто се довери и направи точно това, което препоръчва професионалистът. Гошо се развива чудесно и ще става все по-голям хубавец, но не заради това, че догодина заминава за Щатите и ще става американец, а заради липсата на каквото и да е недоверие към нас у стопанката му.   Дали у нас българите обаче, априорното недоверие не е вече екзистенциална норма за съществуване и дали то ражда прословутия ни нихилизъм? ....Да – никакъв социолог и народопсихолог не съм аз, обаче в моята работа се боря всеки ден с това, с него започвам най-напред в повечето казуси и с него свършвам. А това излишно хаби много енергия. Не, че без недоверието се живее безопасно, но като, че ли ако е в по сфомато вариант всички ще имаме повече ползи.                                   Д-р Живко Д. Желязков, д.в.м.   Материалите се отпечатват във вестник “7 дни Стара Загора”