Животните - най-общо - не разделят света на този, който ги заобикаля и на света на вътрешното "Аз", най-малко защото нямат личен "Аз", а са в един общ за съответния вид "Аз"! От това следва, че животните нямат Съзнание, макар да имат Психика, която притежават всички живи организми, характеризираща се чрез активното реагиране спрямо външните въздействия на средата.

 Различна ли е ситуацията при Кучетата!? ОК, априори те нямат съзнание. Но продължителното общуване с човека как би променило това? Осъзнаването на индивидуалния "Аз" от страна на животното, не настъпва ли тогава, когато се случи олицетворяване, сливане с човешкия "Аз"!? Този процес се засилва, и когато се осъществи проекция на човешкия "Аз" върху животното…

Всичко това обаче превръща ли животното от обект в субект? Ако е така, тогава бихме могли да дадем на Съзнанието някаква материална обусловка под формата на "нови нервни пътища" и настъпване на качествени промени, т.е. появата на възможност за самонаблюдение.

"Съзнанието възниква тогава, когато се появи реакция, която не е следствие на условен рефлекс, и при която се реагира субективно, въпреки обуславящия условния рефлекс фактор". Може ли кучето да реагира субективно в ситуация, при която то пренебрегва условния си рефлекс? Според мен може!