drjeliazkov :: ДЕРМАТОМИОЗИТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.07.2009 16:04 - ДЕРМАТОМИОЗИТ

Автор: drjeliazkov Категория: Лични дневници

Прочетен: 2016 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.04.2018 09:58

"Собственик съм на куче, порода Шнауцер, което от 2 години страда от много упорити кожни петна с неправилна форма, образуващи големи, твърди крусти. Лекуват го без ефект, а в последно време започна и трудно да се движи с предните и задните крайници. Няма точна диагноза. Вашето мнение какво е?" Динко.Д., Ст.Загора, кв.Тричучура. Предполагаме, че кучето ви е Голям шнауцер(Ризеншнауцер) – черно или с т.н. “сол-пипер”окраска, защото точно тази порода заедно с Дратхар, Курцхар и др. са с генетична предразположеност към особен вид миопатия, т.н Генерализиран дерматомиозит. Признаците и развоя, които описвате са твърде характерни за тази не чак толкова рядко срещана болест. В началото започва с периодична поява на червени, рязко ограничени петна с различна големина, които на места се сливат едно с друго и в последствие образуват характерни, твърди крусти. Сърбеж липсва. Постепенно петната започват да проминират над повърхността на кожата. Обостряне се наблюдава на пролет и есен. Процесът продължава с месеци и години, като временно подтискане се получава след приложение на високи дози кортикостероиди, което обаче е много рисковано по принцип и още повече при това заболяване! Строго индивидуално е времето, след което се появяват и признаци от страна на двигателната система - скована походка, намаляваща след раздвижване, болка при движение и в покой, трудно поглъщане на храна и вода, задавяне, повръщане. Наблюдава се картина на полимиозит, който е възпалителен, но рядко инфекциозен. Най-честата причина за Дерматомиозита са автоимунни процеси, но не се изключват и неопластични и инфекциозни фактори. Мускулната биопсия и най-вече нивото на креатин киназата доказват диагнозата. Заболяването е трудно лечимо. Терапията е подължителна, с кортикостероиди, но трябва да се започва с минимални дози, които постепенно се увеличават, докато намалят нивото на креатин киназата в кръвния серум. Затова правим периодични кръвни проби успоредно с внимателното приложение на кортикостероиди (най-често преднизолон), като в определени моменти се включват задължително и антибиотици (макропен, пеницилини и др.). Много опасно е безконтролното прилагане на кортизони, особено във високи дози. При опасност от кортизонова зависимост прилагаме имуносупресори (Циклофосфамид). Тогава периодично следим нивата на левкоцитите в кръвта (мин 3000-3500). Пълно излекуване сме наблюдавали рядко и то при по-млади кучета до 1-2 год.възраст. Иначе се налага контролиране с кортикостероиди години наред при всяко по остро проявление на заболяването. При напреднали случаи може да се развият и амилоидозни изменения в някои органи, което в крайна сметка води до смъртта на животното. д-р Живко Д. Желязков, д.в.м.