drjeliazkov :: ТАНЦУВАЩИЯТ С МЕЧКИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.09.2006 10:59 - ТАНЦУВАЩИЯТ С МЕЧКИ

Автор: drjeliazkov Категория: Лични дневници

Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.10.2009 12:41

Преди сезона на панаирите, мечките ги разчекват на четири забити в земята колове, хармонично, почти като по Леонардо и започва обработката. С брадви им режат ноктите, опресняват халките на носовете, фиксират нови синджири на вратовете им, изрязват сплъстената козина. Понякога в суматохата поизрязват и малко кожа, понеже животното се гърчи като риба на сухо, огласявайки с рев цялото село. Така беше в Ягода- селото известно с мечкадарите си- докато разбраха, че има упойки и за мечки. Когато ме повикаха, ми беше ясно, че така или иначе мечките пак ще са по панаирите, защото за Белица все още никой нищо не беше чувал, а и трябваше да се ваксинират, за да им издам паспорти. Автомобилно ремарке бе пригодено на тясна клетка и така разкарваха животните от град на град. Идеята на стопаните на мечката Мариана беше: с промушена през клетката желязна тръба да я притиснат в единия край, а аз през това време конспиративно да я инжектирам отзад, мускулно. Проста работа – мечката е 250 килограмова, все ще я издебнем някак в ъгъла, ей така, набързо....Речено – сторено. Шест човека вече натискаха Мариана в ъгъла, а аз дебнех със спринцовка в ръка удобния момент. Реших, че моментът е настъпил, когато мечката някак си се беше сгушила в ъгъла на клетката, макар и принудително и тогава забих цялата игла. Инжектирането на упойката отне около 3-4 секунди, но миг преди това някой извика панически, след което видях как четвърт тон се завъртя със светкавична бързина и тръбата точно по айкидо беше задвижена по посока на натиска. Тогава ми стана някак топло под шапката... Седях на земята с окървавена глава, а мечката заспиваше. Малки деца плачеха, а жените пищяха. Най възрастният от фамилията заяви авторитетно, че когато някой е наранен от мечка, традицията повелява върху раната му да се изпикае най-възрастната жена в семейството. Не сънувах, чувах го....Веднага всичко ми мина, а кръвта измих на чешмата. Размина ми се сериозната травма и близката среща с една блажено пушеща баба, но вече знам, че мечките са всъщност котки по бързината, само че стотина пъти по-тежки. Та, когато ви говорят за мечка, си представяйте 200-300 килограмова котка, точно толкова бърза, но много по-яростна. И айкидото им се удава, убеден съм в това.
Д-р Живко Д. Желязков, д.в.м. Материалите се отпечатват във вестник “ 7 дни Стара Загора”

Нагоре

Тагове: мечки,